It's been 9 years since ESN Bulgaria became an oficially recognised ESN country! Today, we look back at those responsible for creating the organisation - Mariya Dineva, Kristina Toncheva, Horhe (Georgi Filipov), Zahari Naumov, Anastasia Ignatova and Mariya Malcheva. We got in touch with Mariya Dineva, Kristina and Horhe, and asked them a few questions about their ESN story!
1. Tell us a little bit about yourself. How did you learn about the Erasmus programme?
Разкажете ни малко за себе си. Как разбрахте за програмата Еразъм?
Mariya:
I was a second-year student in University of Sofia and by chance I saw an announcement on a board about spots at several European universities. I heard from friends that the Erasmus exchanges are really inspiring and decided to apply. The programme wildly exceeded my expectations!
Бях студентка втори курс в Софийския университет и случайно видях обява на едно табло за места в няколко университета в Европа. От приятели знаех, че обмените по Еразъм са много вдъхновяващи и реших да подам документи. Програмата надмина очакванията ми многократно!
Horhe:
My name is Horhe and I used to study European studies during 2004-2008. During my second year, I was invited by the department to an info meeting, and Professor Shikova from University of Sofia, with whom I was often in contact and is a great expert, suggested that I try Erasmus. At that time, it was called “Socrates Erasmus”, and I applied, not expecting to be accepted. However, after that I was invited for an interview and even though I wanted to study in Maastricht, it turned out that there was a spot in Madrid, and because of my knowledge of Spanish, they offered me to change my application to Madrid. That’s what I did, and that’s when it all started… During the first week, I wished to go home 3 times. I went to 3 parties. I changed 3 apartments. But that’s when the party started. I got acquainted with my roommates, we traveled, ESN was right next to us and life changed. The time came to go back to Bulgaria, but I didn’t want to go back, I wanted more. After the exams passed, I came back home for the summer with the last scholarship that I received, I traveled more and nostalgia was taking over. And this went on for 6 months until Maria came back home and invited me on a meeting with one other girl, who was studying law – Krisi, and we talked about organizing a party for the Erasmus students in our university. And thus, the first party started and then the first trip to Vidin and then more and more, and thus passed 9 years…
Казвам се Хорхе и учех Европеистика през 2004 - 2008.
Втори курс ме поканиха от катедрата на инфо среща и проф. проф. Шикова от нашия университет, с която общувах много често, и е прекрасен специалист европеист, ми предложи да опитам за Еразъм. Тогава беше Сократ Еразъм - подадох CV, но не очаквах да замина. После, обаче, ме поканиха на интервю, и макар че исках да уча в Мастрихт се оказа че има място за Мадрид, и заради знанията ми по испански ми предложиха да си сменя желанието и да ида в Мадрид. И така и направих, и тогава започна всичко... Три пъти за една седмица исках да си ида. Отидох на 3 поредни партита. Смених 3 квартири. После обаче купона започна. Запознахме се съквартирантите, пътувахме, ЕСН беше до нас и животът се промени. Дойде време да се връщам в България, а не ми се връщаше, исках още. После, като минаха изпитите, се върнах за лятото с последната стипендия, която получих и пътувах още, и носталгията ме обвземаше. И така 6 месеца докато Мария си дойде ме покани на среща с едно момиче от Правото - Криси - и говорихме как да направим парти за Еразъмите в Софийския университет. И така, първото парти започна, и после първия трип до Видин, и после още, и още, и така 9 години...
Kristina:
I work as a legal expert, and am currently on maternity leave. I graduated Law in University of Sofia “St Climent Ohridski” in 2010. I learned about the Erasmus programme in the university, and as a francophone, I happily went to Nancy, France, for a whole semester. It passed unnoticeably, but left unforgettable memories for a lifetime. That’s where I got acquainted with ESN…
Работя като юрисконсулт, а в момента съм в отпуска по майчинство. Завърших право в СУ „Св. Климент Охридски“ през далечната 2010 година. В университета разбрах за програмата Еразъм и като франкофон с голямо желание отидох за един семестър в Нанси, Франция. Този семестър мина неусетно, но остави незабравими спомени за цял живот. Там именно се срещнах и с ЕСН...
2. Let’s go back in time, 9 years, to be precise. What were the biggest difficulties that you had to overcome when creating ESN Bulgaria?
Да се върнем 9 г. назад. Какви бяха най-големите трудности, които срещнахте при създаването на ЕСН?
Mariya:
9 years ago… actually, there were a few difficulties, but nowadays I don’t feel like they matter that much – even at that time, they weren’t unsurmountable. Some of them even gave us additional motivation. The good moments were much more and I still remember them with a smile. I received surprisingly many replies to an invitation, sent to University of Sofia students who had just come back from Erasmus. There were so many of them who wished to join! Even now I remember some of their messages and how motivated they were. The enthusiasm that flowed from them energised me even more.
Преди 9 години... всъщност, имаше известни трудности, но вече не ми се струват от голямо значение, дори и тогава не ги виждах като непреодолими. Някои от тях ни даваха допълнителна мотивация. Хубавите моменти бяха много повече и все още с радост си спомням за тях. Получих неочаквано много отговори на една покана, изпратена до завръщащите се от Еразъм студенти от СУ. Имаше много желаещи да се включат! И до днес си спомням някои от съобщенията и мотивацията на хората. Ентусиазмът, който лъхаше от тях, още повече ме зареди.
Horhe:
-to find new volunteers
- to pass our legacy forward
- to find finances for ESN events and our organization
- да намерим нови доброволци
- да предадем делото напред
- да намерим финанси за ЕСН събитията и за организацията ни
Kristina:
When I came back from Erasmus, I passed through the typical post-Erasmus depression. However, this did not continue for long, because just a few weeks after returning to Bulgaria, I met Maria and Horhe. And during one February evening, we put together a plan for welcoming the incoming Erasmus student for the second semester in University of Sofia: for the so-called Welcome party, the trips, the creation of a section in the university, for our membership application in the Erasmus Student Network, for getting in touch with the other Erasmus students in the city, the other universities, etc. With this much enthusiasm there was no way that we wouldn’t succeed – we were placing the foundations of ESN Bulgaria, even though at that time we did not realise it. The greatest difficulty for me in the beginning was the lack of understanding from the universities and the lack of cooperation. We collided with the typical bureaucracy. A few years had to pass until the universities started to value us, to support us and to understand how valuable this voluntary work in help of the foreign students here was.
След като се върнах от Еразъм, преминах през типична постеразмус депресия. Това обаче не продължи дълго, защото само няколко седмици след прибирането ми в България се запознах с Мария и Хорхе. И ето че една февруарска вечер бе съставен план за посрещане на пристигащите еразъм студентите за втория семестър в Софийския университет, за т.нар. Welcome party, за екскурзиите, за създаването на секция в университета, за кандидатстването ни за членство към Erasmus Student Network, за осъществяването на връзка с останалите еразъм студенти в града и другите университети и пр., и пр. При толкова много ентусизъм нещата няма как да не се случат - поставяха се основите на ЕСН-България, макар че тогава все още не сме осъзнавали това. Най-голямата трудност в началото за мен беше неразбирането от страна на университетите и липсата на съдействие от тяхна страна. Сблъскахме се с типичната бюрокрация. Минаха няколко години докато университетите ни оцениха, започнаха да ни подкрепят и да разбират колко е ценен този доброволчески труд в помощ на чуждестранните студенти тук.
3. And what motivated you to go forward despite the difficulties?
А какво ви мотивираше да продължавате напред въпреки пречките?
Mariya:
Motivation is really important for an organization such as ESN, and in life in general. I can’t give just a direct answer to this question, nor a short one. I am a person of strong internal motivation and if I decide to do something, I rarely look for a reason not to. When we started with ESN, I was very motivated by the possibility to make my life in Sofia more colourful with international events. In 2009, there were no foreigners to be met on the streets, not were there any interesting events happening. Nowadays it is different, and every time I hear a foreign language on the street or hear that there are interesting international events in Sofia, I smile and think to myself, immodestly, that “we contributed to that as well” ;). The people that I met in the beginning were also extremely motivating and we encouraged each other in order to go forward. You can’t get demotivated in such circumstances!
Мотивацията е много важна за организации като ЕСН, а и по принцип в живота. Не мога да дам само директен отговор на въпроса, нито пък да отговоря кратко ;). Аз по принцип съм човек със силна вътрешна мотивация и когато реша да направя нещо, обикновено не си търся причини да не го правя. Когато започнахме с ЕСН, много ме мотивираше възможността да разнообразя живота си в София с международни активности. Пред 2009 нито имаше чужденци по улиците на София, нито пък се случваха някакви интересни събития. Днес не е така и всеки път, когато чуя чужда реч по улиците или разбера, че в София се случват международни събития, се усмихвам и си мисля нескромно "и ние сме допринесли за това" ;). Хората, с които се срещнах още в самото начало също бяха изключително мотивиращи и всички взаимно си вдъхвахме кураж да продълбжаваме напред. Много ме вдъхновяваха и успехите ни (а ние от самото начало имахме много)! Някои хора забавят темпото или направо спират след първия покорен връх, а ние винаги гледахме напред и нагоре. Човек няма как да загуби мотивация при тези обстоятелства! :)
Horhe:
To be together, to be in ESN, to work with and for the Erasmus students, and most of all, to travel with them.
Да сме заедно, да сме в ЕСН, да работим със и за Еразъмите и най-вече да пътувам с тях...
Kristina:
Many things: the atmosphere that you feel at events, organised for Erasmus students; the eagerness to communicate with different people from different countries; the chance to travel; the feeling that you are really helping, and the gratefulness of the students; the friendships with the other Bulgarians.
Много неща: атмосферата, която се създава около събитията, организирани за еразмусите; желанието за общуване с различни хора от различни страни; възможността за пътувания; усещането, че наистина си в помощ и благодарността на студентите; приятелските отношения с останалите българи.
4. Share the most memorable ESN / Erasmus adventure that you’ve had.
Споделете най-запомнящото се ЕСН/Еразъм приключение, което сте имали.
Mariya:
They are so many! Creating the organization and signing the documents for the court on the steps of the Sofia Opera, the first BEST (!!!), elections for SEEP at an AGM, that we lost at first, but then surprisingly won (I don’t think that something like that happened in ESN before or after that AGM)!
Те са толкова много! Създаването на организацията и подписването на документита за съда на стълбите на Операта в София, първият Best (!!!), едни избори за SEEP на един AGM, които първо загубихме, но след това изненадващо успяхме да спечелим (такова нещо не мисля, че някога се е случвало преди или след онзи AGM в ESN!)...
Horhe:
When, during the first semester of 2009, the Erasmus students organized a parachute jump for me.
Every time we leave for a trip with them.
When Lilly and I danced on the roof of the ESN house in Istanbul and greeted the sunrise there.
Когато първия семетър през 2009-та година Еразъмите организираха за мен скок с парашут.
Когато тръгваме на всяка екскурзия с тях.
Когато танцувахме на покрива с Лили на ЕСН къщата в Истанбул и посрещнахме изгрева там.
Kristina:
Oh, there’s so many of them!
Here’s one: I was leading part of the group, visiting the Rose Festival in Kazanlak. We had to travel by train, but as you know, it is difficult to find your way at our train station when it comes to platforms and trains. Running around, I finally found our train while the Erasmus students were waiting for me downstairs. However, it turned out that the train was leaving, and it was the last one for the day… I had to give all I had to run to the beginning of the train (and it was a long one), being watched by all the passengers inside, to ask them to wait for 2 minutes so I can bring a “group of foreigners that is waiting for me downstairs…!”. The trainmaster agreed, sulking, and running again, I went the whole distance back in front of the eyes of the even more astounded passengers… Breathless, sweating from worry, I was able to get all the students in the last train car, and later the conductor joked that I should buy the staff a drink, since they left 4 minute late because of us. I couldn’t answer him, because I could hardly breathe.
Another unforgettable experience is climbing the Haramiya Hole cave during the Trigrad trip. I’m not sure I will be repeating this :D
And all the Annual General Meetings of ESN International… OK, I’m stopping.
Ох, много са! Ето едно: водех сама част от групата за фестивала на розата в Казанлък. Трябваше да пътуваме с влак, но, както знаете, на нашата гара трудно се ориентираш в пероните и влаковете. Лутайки се, най-сетне намерих нашия влак, докато еразмусите ме изчакваха долу в подлеза. Оказа се обаче, че влакът тръгва, а той беше последен за деня.... Наложи се да тичам с всички сили от края до началото му /а той беше от онези дългите за Бургас/ пред погледите на пътниците вътре, за да помоля да ме изчакат 2 минути, за да доведа „една чуждестранна група, която ме чака долу...!“ Началник-влакът се съгласи с нацупена физиономия и отново бегом изминах същото разстояние обратно пред очите на още по-смаяните пътници... Останала без дъх, плувнала в пот от притеснение, успях да настаня всички в последния вагон, а после кондукторът шеговито каза, че трябва да почерпя, защото влакът е тръгнал с 4 минути закъснение заради мен. Не можах да му отговаря, тъй като още едва дишах.
Друго незабравимо преживяване е изкачването на Харамийската пещера в Триград. Не знам дали ще повторя :D
А и всички Annual General Meetings на ESN International.... Ок, спирам.
5. In 3 words, what is ESN for you?
С три думи, какво е за вас ЕСН?
Mariya:
Could I get an easier question? ;)
“The best student organisaion in Bulgaria”, how is that? ;)
More than 3 words, but one can hardly find a better place to join initiatives that inspire and at the same time teach important professional and life lessons.
Може ли някой по-лесен въпрос ;).
"Най-добрата студентска организация в България" как е ;).
Повече от 3 думи, но пък едва ли човек може да намери по-добро място за участие в инициативи, които вдъхновяват и в същото време да учи важни професионални и житейски уроци.
Horhe:
Natural sense of things
Естествен Смисъл на Нещата
Kristina:
Only three…? Maybe a few years ago, when I was still an active member, I’d tell you: communication, travel, responsibility. Now, from my current viewpoint, I’d say: friends, personal growth, unforgettable moments… and it’s more than three, after all!
Само с три ли..? Може би преди няколко години, когато все още се занимавах активно, щях да отговаря така: общуване, пътуване, отговорност. Сега, от днешната ми гледна точка, бих казала: приятели, себеразвитие, незабравими мигове... И пак станаха над три!
6. We went back in time, let’s look into the future now! How do you see ESN Bulgaria in 9 years?
Върнахме се назад във времето, нека сега погледнем и в бъдещето. Как виждате ЕСН България след 9г.?
Mariya:
This question isn’t easy, as well! In 9 years I hope that the organization can double its successes in every direction and that we can finally witness AGM Sofia!
И този въпрос не е лесен! Пред следващите 9 г. се надявам организацията да увдои успехите си във всяко едно направление и най-после да видим AGM Sofia!
Horhe:
With at least 20 sections, minimum 100 active members, at least 1000 Erasmus students in Sofia.
С поне 20 секции, с поне 100 души активни членове, с поне 1000 Еразъми само в София.
Kristina:
Even more developed – with more sections and more members, a stable network, completing successful new projects, in good relationship and supported by institutions. In 9 years, our organization hasn’t stopped developing and I believe that it will continue in the same spirit. And I hope, that someone will invite me for an interview again ;)
Още по-развита - с още секции и повече членове, стабилно изградена мрежа, реализираща успешно нови проекти, в добри отношения с и подкрепяна от институциите. За 9 години организацията ни не е спряла развитието си и вярвам, че това ще продължи и занапред. И се надявам, че някой пак ще ме покани на интервю ;)
7. What would you wish the current and future members of the organization? And what advice would you give them?
Какво ще пожелаете на настоящите и на бъдещите членове на организацията? И какво бихте ги посъветвали?
Mariya:
ESN can give you a lot: travel, friends, knowledge, experiences, professional skills, inspiration for big projects in the future – so take in as much of it as you can!
ESN може да ви даде много: пътувания, приятели, знания, преживявания, професионални умения, вдъхновение за следващи големи начинания в живота - взимайте с пълни шепи!
Horhe:
To be confident, motivated, to love ESN and not to divide in any way.
Да са уверени, да са мотивирани, да обичат ЕСН и да не се делят по никакъв начин.
Kristina:
I wish them to be able to experience the same amazing moments with ESN as I did, and even better ones. When you’re being “pushed” down the slide of the active ESN membership, every time you become a part of this unique community. However, don’t forget that being a part of it carries its responsibilities. ESN Bulgaria was able to build a good image during the years – protect it, of course, not stopping to have fun.
Пожелавам им да изживеят същите прекрасни мигове с ЕСН, както направих аз, и дори още по-хубави. Когато те „подхлъзнат“ по пързалката на активните ЕСН членове, неизменно ставаш част от тази уникална общност. Не забравяйте обаче, че да си част от нея носи и своите отговорности. ЕСН-България успя да си изгради добро име през годините - пазете го, като, разбира се, не спирате да се забавлявате.
Social Media